# Речник на термините

> Източник: https://yogateka.com/rechnik.html
> Описание: Санскритските термини в йога, обяснени на български: асана, прана, чакра, самадхи, яма и нияма, пуруша и пракрити — с изписване на деванагари.
> Последна редакция: 2026-10-19
> Език: български · Йогатека — свободна енциклопедия за Йога на български

Основните санскритски понятия в йога — с изписване на деванагари, научна транслитерация и кратко обяснение на български.

Последна редакция: 19 октомври 2026 г.

Санскритските думи в йога често нямат точен български еквивалент. Затова тук те са оставени в оригиналното си звучене и обяснени в контекста, в който се използват — в [„Йога сутрите“](https://yogateka.com/patandjali.html.md), в [Бхагавад Гита](https://yogateka.com/bhagavad-gita.html.md), в хатха йога или в съвременната практика. Числата в скоби като (1.2) сочат номера на глава и сутра в „Йога сутрите“ на Патанджали.

Речникът съдържа 59 термина и се допълва постепенно.

## А

### Абхяса (अभ्यास, abhyāsa)

Постоянна, продължителна практика. В „Йога сутрите“ (1.12) абхяса и [вайрагя](https://yogateka.com/rechnik.html#vairagya) са двете средства, чрез които се постига овладяването на движенията на ума. Патанджали уточнява, че практиката става устойчива, когато се извършва дълго, без прекъсване и с отдаденост.

### Авидя (अविद्या, avidyā)

Незнание, погрешно познание. Първата и основна от петте [клеши](https://yogateka.com/rechnik.html#klesha): да приемаме непостоянното за постоянно, нечистото за чисто, страданието за щастие и не-Аза за Аз ([„Йога сутри“](https://yogateka.com/patandjali.html.md) 2.5). Останалите клеши израстват от нея.

### Апариграха (अपरिग्रह, aparigraha)

Ненатрупване, непривързаност към притежанието. Петата от [ямите](https://yogateka.com/rechnik.html#yama) в системата на Патанджали.

### Асана (आसन, āsana)

Буквално „седалище“, „начин на седене“. При Патанджали асана е устойчивата и удобна поза за медитация (*стхира-сукхам асанам*, 2.46) и третата част на [аштанга](https://yogateka.com/rechnik.html#ashtanga). В хатха йога и в съвременната практика думата обозначава и многобройните физически пози.

### Астея (अस्तेय, asteya)

Неприсвояване на чуждото, некрадене. Третата от [ямите](https://yogateka.com/rechnik.html#yama).

### Атман (आत्मन्, ātman)

Истинският Аз, съкровената същност на човека. В Упанишадите централното прозрение е, че атман е тъждествен с [брахман](https://yogateka.com/rechnik.html#brahman) — върховната реалност. Понятието е различно от [пуруша](https://yogateka.com/rechnik.html#purusha) в системата на Самкхя и Патанджали, макар и двете да сочат към съзнанието отвъд ума.

### Ахимса (अहिंसा, ahiṃsā)

Ненасилие, непричиняване на вреда — с действие, дума и мисъл. Първата от [ямите](https://yogateka.com/rechnik.html#yama) и основен етически принцип в индийските традиции, не само в йога.

### Аштанга (अष्टाङ्ग, aṣṭāṅga)

„Осем части“ (*ашта* — осем, *анга* — част, крайник). Осемте взаимосвързани аспекта на йога според Патанджали: [яма](https://yogateka.com/rechnik.html#yama), [нияма](https://yogateka.com/rechnik.html#niyama), [асана](https://yogateka.com/rechnik.html#asana), [пранаяма](https://yogateka.com/rechnik.html#pranayama), [пратяхара](https://yogateka.com/rechnik.html#pratyahara), [дхарана](https://yogateka.com/rechnik.html#dharana), [дхяна](https://yogateka.com/rechnik.html#dhyana) и [самадхи](https://yogateka.com/rechnik.html#samadhi). Не бива да се бърка със съвременния стил Аштанга Виняса Йога (вж. [Патанджали](https://yogateka.com/patandjali.html.md) и [Видове Йога](https://yogateka.com/vidove.html.md)).

## Б

### Бандха (बन्ध, bandha)

„Заключване“. В хатха йога — техника на мускулно задържане, която според текстовете насочва и задържа [прана](https://yogateka.com/rechnik.html#prana). Основните са три: мула бандха (в основата на тазовото дъно), уддияна бандха (в областта на корема) и джаландхара бандха (в гърлото).

### Брахман (ब्रह्मन्, brahman)

Върховната, всеобхватна реалност в учението на [Упанишадите](https://yogateka.com/rechnik.html#upanishad) — основата на всичко съществуващо. Да не се бърка с Брахма (бога създател) и с брахманите (жреческото съсловие).

### Брахмачаря (ब्रह्मचर्य, brahmacarya)

Буквално „поведение, водещо към брахман“. Обикновено се превежда като въздържаност — в по-тесен смисъл сексуална, в по-широк — овладяване и разумно насочване на жизнената енергия. Четвъртата от [ямите](https://yogateka.com/rechnik.html#yama).

### Бхакти (भक्ति, bhakti)

Преданост, любовно отдаване на Бога. Бхакти йога е пътят на предаността, развит особено в [Бхагавад Гита](https://yogateka.com/bhagavad-gita.html.md) и в по-късните религиозни движения на Индия.

## В

### Вайрагя (वैराग्य, vairāgya)

Безстрастие, непривързаност — свобода от жаждата към обектите на преживяването. Заедно с [абхяса](https://yogateka.com/rechnik.html#abhyasa) е едното от двете основни средства на йога според Патанджали (1.12–16).

### Веди (वेद, veda)

Най-древните свещени текстове на Индия (буквално „знание“): Ригведа, Самаведа, Яджурведа и Атхарваведа. Съдържат химни, ритуални указания и философски размисли; към края на ведическия корпус принадлежат [Упанишадите](https://yogateka.com/rechnik.html#upanishad). Вж. [История на Йога](https://yogateka.com/istoriya.html.md).

### Виняса (विन्यास, vinyāsa)

„Подреждане по особен начин“. В съвременната практика — плавното свързване на позите в последователност, синхронизирана с дишането. Названието на стила виняса (флоу) йога, който произлиза от линията на Кришнамачаря (вж. [Линии и традиции](https://yogateka.com/linii.html.md)).

### Вритти (वृत्ति, vṛtti)

Изменения, движения или състояния на ума ([читта](https://yogateka.com/rechnik.html#chitta)). Патанджали изброява пет вида: правилно познание, заблуда, въображение, сън и памет (1.6). Йога е тяхното [ниродха](https://yogateka.com/rechnik.html#nirodha) — овладяване.

## Г

### Гуни (गुण, guṇa)

Трите качества, от които според Самкхя е изтъкана [пракрити](https://yogateka.com/rechnik.html#prakriti): *саттва* (яснота, равновесие), *раджас* (активност, страст) и *тамас* (инертност, тъмнина). Тяхното съотношение определя характера на всяко явление, включително на ума.

### Гуру (गुरु, guru)

Учител, духовен наставник. Буквално „тежък“, „изпълнен с тежест“. Традиционно знанието в йога се предава лично от гуру на ученик — вж. [парампара](https://yogateka.com/rechnik.html#parampara).

## Д

### Джнана (ज्ञान, jñāna)

Знание, по-точно освобождаващо прозрение в природата на реалността, а не просто информация. Джнана йога е пътят на познанието и различаването между вечното и преходното (вж. [Бхагавад Гита](https://yogateka.com/bhagavad-gita.html.md)).

### Дхарана (धारणा, dhāraṇā)

Концентрация — фиксиране на вниманието върху едно място или обект. Шестата част на [аштанга](https://yogateka.com/rechnik.html#ashtanga) и първата от трите вътрешни части, които заедно образуват [самяма](https://yogateka.com/rechnik.html#samyama).

### Дхарма (धर्म, dharma)

Многозначно понятие: космически ред, закон, дълг, правилно поведение, а също и учение. В [Бхагавад Гита](https://yogateka.com/bhagavad-gita.html.md) централен е въпросът за *свадхарма* — собствения дълг на човека според неговото място и природа.

### Дхяна (ध्यान, dhyāna)

Медитация — непрекъснат поток на вниманието към един и същ обект. Седмата част на [аштанга](https://yogateka.com/rechnik.html#ashtanga). От дхяна произлизат китайското *чан* и японското *дзен*.

## И

### Ишвара (ईश्वर, īśvara)

„Господ“, „Владетелят“. В „Йога сутрите“ — особен [пуруша](https://yogateka.com/rechnik.html#purusha), незасегнат от страдание, действие и плодовете на действието (1.24). Отдаването на Ишвара (*Ишвара-пранидхана*) е едно от средствата за постигане на самадхи и последната от [ниямите](https://yogateka.com/rechnik.html#niyama). Звуковият му знак е [Ом](https://yogateka.com/rechnik.html#om).

## К

### Кайваля (कैवल्य, kaivalya)

„Обособеност“, „усамотеност“ — крайната цел в системата на Патанджали: [пуруша](https://yogateka.com/rechnik.html#purusha) пребивава в собствената си природа, освободен от отъждествяването с [пракрити](https://yogateka.com/rechnik.html#prakriti). На нея е посветена четвъртата глава на „Йога сутрите“.

### Карма (कर्म, karma)

Действие, а също и последствията от действието, които обвързват човека в [самсара](https://yogateka.com/rechnik.html#samsara). Карма йога е пътят на действието без привързаност към плодовете му — основно учение на [Бхагавад Гита](https://yogateka.com/bhagavad-gita.html.md).

### Клеши (क्लेश, kleśa)

„Причини за страдание“, замърсявания на ума. Патанджали изброява пет: [авидя](https://yogateka.com/rechnik.html#avidya) (незнание), асмита (отъждествяване на Аза с ума), рага (привличане), двеша (отблъскване) и абхинивеша (вкопчване в живота, страх от смъртта) (2.3).

### Крия (क्रिया, kriyā)

Действие, практика. В „Йога сутрите“ (2.1) *крия йога* означава съчетанието на [тапас](https://yogateka.com/rechnik.html#tapas), [свадхяя](https://yogateka.com/rechnik.html#svadhyaya) и Ишвара-пранидхана. В хатха йога крии са и пречистващите техники, а в някои съвременни школи — определени дихателни и енергийни упражнения.

### Кундалини (कुण्डलिनी, kuṇḍalinī)

„Свитата на кълбо“ — в тантрическата и хатха йога образ на латентната духовна сила, представяна като змия в основата на гръбначния стълб. Пробуждането ѝ и издигането ѝ през [чакрите](https://yogateka.com/rechnik.html#chakra) по *сушумна* [нади](https://yogateka.com/rechnik.html#nadi) се смята за цел на практиката.

## М

### Мантра (मन्त्र, mantra)

Свещена сричка, дума или стих, които се повтарят на глас или наум като опора на съсредоточаването. Повтарянето на мантра се нарича *джапа*. Най-известната мантра е [Ом](https://yogateka.com/rechnik.html#om).

### Мокша (मोक्ष, mokṣa)

Освобождение от кръговрата на раждания и смърти ([самсара](https://yogateka.com/rechnik.html#samsara)) — висшата цел на човешкия живот в повечето индийски философски школи. В системата на Патанджали съответства на [кайваля](https://yogateka.com/rechnik.html#kaivalya).

### Мудра (मुद्रा, mudrā)

„Печат“, „знак“. Символичен жест с ръцете, какъвто е *джнана мудра* (свързани палец и показалец), а в хатха йога — и по-сложни техники, съчетаващи поза, дишане и [бандхи](https://yogateka.com/rechnik.html#bandha).

## Н

### Нади (नाडी, nāḍī)

Канал, по който според йогийската анатомия тече [прана](https://yogateka.com/rechnik.html#prana). Текстовете говорят за десетки хиляди нади; трите главни са *ида* (лява), *пингала* (дясна) и *сушумна* (централна, по гръбначния стълб).

### Ниродха (निरोध, nirodha)

Овладяване, възпиране, прекратяване. Ключовата дума в определението на Патанджали: „Йога е ниродха на движенията ([вритти](https://yogateka.com/rechnik.html#vritti)) на ума ([читта](https://yogateka.com/rechnik.html#chitta))“ (1.2). Смисълът не се свежда до „спиране на мислите“ — вж. [Патанджали](https://yogateka.com/patandjali.html.md).

### Нияма (नियम, niyama)

Лични дисциплини — втората част на [аштанга](https://yogateka.com/rechnik.html#ashtanga). Те са пет: [шауча](https://yogateka.com/rechnik.html#shaucha), [сантоша](https://yogateka.com/rechnik.html#santosha), [тапас](https://yogateka.com/rechnik.html#tapas), [свадхяя](https://yogateka.com/rechnik.html#svadhyaya) и [Ишвара-пранидхана](https://yogateka.com/rechnik.html#ishvara).

## О

### Ом (ॐ, oṃ)

Свещената сричка, смятана за звуковия израз на абсолютното. Мандукя упанишада тълкува трите ѝ звука (А-У-М) и последващата тишина като състоянията на будност, сън, дълбок сън и отвъдното им четвърто. При Патанджали Ом (*пранава*) е звуковият знак на [Ишвара](https://yogateka.com/rechnik.html#ishvara) (1.27).

## П

### Парампара (परम्परा, paramparā)

Непрекъсната верига на предаване на знанието от учител ([гуру](https://yogateka.com/rechnik.html#guru)) на ученик през поколенията. Вж. [Линии и традиции](https://yogateka.com/linii.html.md).

### Пракрити (प्रकृति, prakṛti)

Природата, материалното начало в Самкхя и класическата йога. Към нея принадлежат не само физическият свят, но и умът, сетивата и всички психични процеси. Изтъкана е от трите [гуни](https://yogateka.com/rechnik.html#guna) и се противопоставя на [пуруша](https://yogateka.com/rechnik.html#purusha).

### Прана (प्राण, prāṇa)

Жизнената сила, дъхът на живота. В йогийската традиция прана циркулира по [нади](https://yogateka.com/rechnik.html#nadi), а дишането е най-прекият начин тя да бъде регулирана. Текстовете различават и пет вида прана според функциите им в тялото.

### Пранаяма (प्राणायाम, prāṇāyāma)

Регулиране, удължаване и задържане на дишането. Четвъртата част на [аштанга](https://yogateka.com/rechnik.html#ashtanga). Хатха йога развива множество техники пранаяма, сред които [уджаи](https://yogateka.com/rechnik.html#ujjayi), нади шодхана и капалабхати.

### Пратяхара (प्रत्याहार, pratyāhāra)

Оттегляне на сетивата от обектите им — вниманието вече не следва автоматично всяко външно впечатление. Петата част на [аштанга](https://yogateka.com/rechnik.html#ashtanga) и мост между външните и вътрешните практики.

### Пуруша (पुरुष, puruṣa)

Чистото съзнание, „виждащият“ или свидетелят в Самкхя и класическата йога. Пуруша не действа и не се променя; страданието идва от погрешното му отъждествяване с движенията на [пракрити](https://yogateka.com/rechnik.html#prakriti). Вж. [Пуруша и Пракрити](https://yogateka.com/patandjali.html.md).

## С

### Садхана (साधन, sādhana)

Средство, практика — редовната, посветена духовна практика на човека. Втората глава на „Йога сутрите“ се нарича *Садхана пада*.

### Самадхи (समाधि, samādhi)

Дълбоко медитативно поглъщане, в което обектът на съзерцанието изпъква с пълна яснота, а обичайното усещане за отделен наблюдател отслабва. Осмата част на [аштанга](https://yogateka.com/rechnik.html#ashtanga). Патанджали разграничава различни степени на самадхи — с опора в обект и без такава.

### Самкхя (सांख्य, sāṃkhya)

Една от шестте класически философски школи на Индия, „изброяване“ на принципите на битието. Учи за двойствеността на [пуруша](https://yogateka.com/rechnik.html#purusha) и [пракрити](https://yogateka.com/rechnik.html#prakriti) и е философската основа, върху която стъпва системата на Патанджали.

### Самсара (संसार, saṃsāra)

„Странстване“ — кръговратът на раждания, смърти и прераждания, движен от [карма](https://yogateka.com/rechnik.html#karma). Изходът от него е [мокша](https://yogateka.com/rechnik.html#moksha).

### Самяма (संयम, saṃyama)

Общото название на трите вътрешни части на [аштанга](https://yogateka.com/rechnik.html#ashtanga) — [дхарана](https://yogateka.com/rechnik.html#dharana), [дхяна](https://yogateka.com/rechnik.html#dhyana) и [самадхи](https://yogateka.com/rechnik.html#samadhi) — когато са насочени към един и същ обект (3.4).

### Сантоша (संतोष, saṃtoṣa)

Удовлетвореност, приемане на това, което е. Втората от [ниямите](https://yogateka.com/rechnik.html#niyama); според Патанджали от нея идва ненадминато щастие (2.42).

### Сатя (सत्य, satya)

Истинност — в думите, мислите и действията. Втората от [ямите](https://yogateka.com/rechnik.html#yama).

### Свадхяя (स्वाध्याय, svādhyāya)

Изучаване на свещените текстове и самонаблюдение; традиционно — и повтаряне на мантри. Четвъртата от [ниямите](https://yogateka.com/rechnik.html#niyama) и част от [крия йога](https://yogateka.com/rechnik.html#kriya).

### Сутра (सूत्र, sūtra)

Буквално „нишка“. Изключително сбит афоризъм, а също и текст, съставен от такива афоризми, който обикновено се изучава с коментар. „Йога сутрите“ на Патанджали съдържат 195 или 196 сутри в четири глави.

## Т

### Тапас (तपस्, tapas)

Буквално „жар“, „топлина“. Дисциплина, аскетично усилие, способност да понасяме трудност в името на целта. Третата от [ниямите](https://yogateka.com/rechnik.html#niyama).

## У

### Уджаи (उज्जायी, ujjāyī)

„Победоносно“ дишане — техника на пранаяма, при която гласната цепка леко се свива и дъхът става бавен и звучен. Описана е в хатха текстовете и е основа на дишането в аштанга виняса и виняса йога.

### Упанишади (उपनिषद्, upaniṣad)

Философските текстове, с които завършва ведическият корпус. В тях се появява учението за [атман](https://yogateka.com/rechnik.html#atman) и [брахман](https://yogateka.com/rechnik.html#brahman), а в някои от по-късните — и ранни описания на йога като практика. Вж. [История на Йога](https://yogateka.com/istoriya.html.md).

## Х

### Хатха (हठ, haṭha)

Буквално „сила“, „усилие“. Хатха йога е традиция, оформена през Средновековието, която работи с тялото и дишането — асани, пранаяма, бандхи, мудри и пречистващи техники. Популярното тълкуване „ха — слънце, тха — луна“ е по-късно символично обяснение, а не основното значение на думата.

## Ч

### Чакра (चक्र, cakra)

„Колело“ — в тантрическата и хатха йога енергиен център по централния канал (*сушумна* [нади](https://yogateka.com/rechnik.html#nadi)). Броят и описанието им се различават в отделните текстове; разпространената днес система от седем чакри до голяма степен е популяризирана на Запад от книгата на Джон Удроф „The Serpent Power“ (1919).

### Читта (चित्त, citta)

Умът, психичният апарат в най-широк смисъл — мисленето, паметта, усещането за „аз“ и вътрешните процеси. Движенията му са [вритти](https://yogateka.com/rechnik.html#vritti).

## Ш

### Шавасана (शवासन, śavāsana)

„Позата на трупа“ — легнало положение на гръб в пълно отпускане, с което обикновено завършва практиката. Описана е още в „Хатха йога прадипика“ (XV в.) като поза, която отстранява умората и успокоява ума.

### Шауча (शौच, śauca)

Чистота — външна (на тялото и средата) и вътрешна (на ума). Първата от [ниямите](https://yogateka.com/rechnik.html#niyama).

## Я

### Яма (यम, yama)

Принципите, които регулират отношението към другите — първата част на [аштанга](https://yogateka.com/rechnik.html#ashtanga). Те са пет: [ахимса](https://yogateka.com/rechnik.html#ahimsa), [сатя](https://yogateka.com/rechnik.html#satya), [астея](https://yogateka.com/rechnik.html#asteya), [брахмачаря](https://yogateka.com/rechnik.html#brahmacharya) и [апариграха](https://yogateka.com/rechnik.html#aparigraha). Патанджали ги нарича „великия обет“, валиден независимо от място, време и обстоятелства (2.31).