„Йога сутрите“ са един от основните текстове на класическата йога философия. В тях по-ранни практики и идеи за концентрация, медитация, самодисциплина и освобождение са организирани в последователна философска система.

Патанджали не е създател на йога. Текстът, който традицията свързва с неговото име, систематизира вече съществуващи идеи и практики и ги поставя в рамка, която оказва силно влияние върху по-късното разбиране на йога.

Кой е Патанджали

За историческия Патанджали се знае много малко. Не е сигурно кога точно е живял, а датировката на „Йога сутрите“ остава предмет на научна дискусия. Различни изследователи поставят текста в широк период около началото на новата ера, като някои предлагат и по-късна датировка.

По-важното за разбирането на текста е друго: традицията свързва неговото име със систематизирането на класическата йога.

Името Патанджали се свързва и с други произведения в индийската традиция, включително с текстове по санскритска граматика. Не е сигурно обаче, че става дума за един и същ исторически човек. Затова тук под „Патанджали“ разбираме автора или традиционно приписвания автор на „Йога сутрите“.

Какво е „сутра“

Думата сутра буквално означава „нишка“, но в индийската философска литература обозначава изключително сбит начин на изложение. „Йога сутрите“ съдържат 195 или 196 афоризма — броят варира според текстовата традиция — разделени в четири глави, наречени пада.

Много от тези афоризми са толкова кратки, че трудно могат да бъдат разбрани без коментар. Именно затова текстът традиционно се изучава заедно с последващи тълкувания и коментари.

Четирите глави са:

  • Самадхи пада — за съсредоточаването и различните форми на самадхи;
  • Садхана пада — за практиката и средствата за постигане на йога;
  • Вибхути пада — за по-дълбоките състояния на концентрация и необичайните способности, които текстът свързва с тях;
  • Кайваля пада — за освобождението и природата на съзнанието.

Какво е Йога според Патанджали

Още във втория афоризъм Патанджали дава прочутото си определение:

Йогаш читта-вритти-ниродхах.
Йога е овладяването на движенията на съзнанието. — Йога Сутра 1.2, свободен превод

Терминът ниродха може да бъде превеждан по различни начини — като овладяване, възпиране, прекратяване или успокояване — и смисълът му не се свежда просто до „да спрем да мислим“. Тук всяка дума е важна:

  • читта — психичният апарат или полето на съзнанието, включващо мисленето, паметта и вътрешните процеси;
  • вритти — измененията, движенията или състоянията на читта;
  • ниродха — тяхното овладяване или прекратяване.

Следващата сутра казва, че тогава „виждащият пребивава в собствената си природа“. Това е важно понятие в системата на Патанджали. „Виждащият“ не е просто спокойно психологическо състояние, а пуруша — принципът на чистото съзнание, който класическата йога разграничава от ума и материалната природа.

Тази разлика е основна за философията на „Йога сутрите“ и не трябва да се свежда само до идеята за „тишина между мислите“.

Пуруша и Пракрити

Философията на Патанджали е тясно свързана със Самкхя и прави разграничение между Пуруша и Пракрити.

Пуруша е принципът на чистото съзнание — виждащият или свидетелят. Пракрити е природата, към която принадлежат както физическият свят, така и умът, сетивата и психичните процеси.

Според тази система страданието възниква, когато Пуруша се отъждествява с движенията на ума и с промените в Пракрити. Освобождението настъпва чрез ясно различаване между тях.

Осемте части на йога — Аштанга

Във втората глава Патанджали представя аштанга йога — осем взаимосвързани аспекта на практиката (аща = осем, анга = част, крайник). Те обхващат етично поведение, лична дисциплина, работа с тялото и дишането, сетивата, концентрацията, медитацията и самадхи.

Тук „аштанга“ означава осемте части на системата на Патанджали и не трябва да се бърка със съвременния стил Аштанга Виняса Йога.

  1. Яма — принципи, които регулират отношението към другите и начина на действие. Те са ахимса — ненасилие, сатя — истинност, астея — неприсвояване на чуждото, брахмачаря — въздържаност, и апариграха — ненатрупване или непривързаност към притежанието.
  2. Нияма — лични дисциплини. Шауча — чистота, сантоша — удовлетвореност, тапас — дисциплина или аскетично усилие, свадхяя — изучаване и самонаблюдение, и Ишвара-пранидхана — отдаване на Ишвара.
  3. Асана — физическата поза. Патанджали ѝ отделя само няколко сутри и я характеризира като устойчива и удобна. Текстът не описва голям набор от физически пози като по-късната хатха йога и съвременната постурална практика.
  4. Пранаяма — регулиране на дишането. След установяването в асана Патанджали описва различни начини за регулиране и задържане на дъха като част от подготовката на ума за по-дълбока концентрация.
  5. Пратяхара — оттегляне на сетивата от техните обичайни обекти. Вниманието вече не се насочва автоматично към всяко външно възприятие, което подготвя прехода към по-дълбока концентрация.
  6. Дхарана — фиксиране на вниманието върху определено място или обект. Това е началото на по-фината работа със съзнанието.
  7. Дхяна — непрекъснат поток на внимание към същия обект. За разлика от дхарана, при която вниманието трябва постоянно да бъде задържано, при дхяна концентрацията придобива по-голяма непрекъснатост.
  8. Самадхи — състояние на дълбоко медитативно поглъщане. Обектът на съзерцанието изпъква с изключителна яснота, а обичайното усещане за ментална дейност силно отслабва. „Йога сутрите“ разграничават различни видове и степени на самадхи.

Как са свързани осемте части

Първите пет части — яма, нияма, асана, пранаяма и пратяхара — подготвят условията за по-пряката работа със съзнанието. Последните три — дхарана, дхяна и самадхи — са тясно свързани и Патанджали ги разглежда заедно под понятието самяма.

Това не означава непременно, че всяка част трябва напълно да бъде „завършена“, преди да започне следващата. По-полезно е да се разбират като взаимосвързани аспекти на една практика.

Патанджали и понятието „Раджа Йога“

Днес системата на Патанджали често се нарича „Раджа йога“, особено под влияние на Свами Вивекананда и неговата книга „Raja Yoga“ от края на XIX век.

Това название обаче не е терминът, с който самите „Йога сутри“ определят своята система. В по-ранни и средновековни текстове „раджа йога“ се използва и в други значения. Затова е по-прецизно да говорим за класическата йога на Патанджали или за аштанга йога в смисъла на осемте части, описани в „Йога сутрите“.

Ишвара в „Йога сутрите“

Макар философията на Патанджали да е близка до Самкхя, в „Йога сутрите“ присъства и понятието Ишвара. Патанджали го описва като особен Пуруша, който не е засегнат от страдание, действие и последствията от действието.

Отдаването на Ишвара — Ишвара-пранидхана — е представено като един от възможните способи за постигане на самадхи и присъства и сред ниямите. Това отличава класическата йога на Патанджали от строго нетеистичните форми на Самкхя.

Какво всъщност предлага Патанджали

„Йога сутрите“ не са ръководство по физически упражнения. Те представят цялостна философска и практическа система, в която етиката, тялото, дишането, концентрацията и медитацията служат на една по-дълбока цел — освобождаването на съзнанието от погрешното отъждествяване с движенията на ума и материалната природа.

Именно затова влиянието на Патанджали се простира далеч отвъд съвременното разбиране на йога като практика на асани.