Речник на йога термините

Санскритските думи в йога често нямат точен български еквивалент. Затова тук те са оставени в оригиналното си звучене и обяснени в контекста, в който се използват — в „Йога сутрите“, в Бхагавад Гита, в хатха йога или в съвременната практика. Числата в скоби като (1.2) сочат номера на глава и сутра в „Йога сутрите“ на Патанджали.

Речникът съдържа 59 термина и се допълва постепенно.

А

Абхяса अभ्यास abhyāsa: Постоянна, продължителна практика. В „Йога сутрите“ (1.12) абхяса и вайрагя са двете средства, чрез които се постига овладяването на движенията на ума. Патанджали уточнява, че практиката става устойчива, когато се извършва дълго, без прекъсване и с отдаденост.
Авидя अविद्या avidyā: Незнание, погрешно познание. Първата и основна от петте клеши: да приемаме непостоянното за постоянно, нечистото за чисто, страданието за щастие и не-Аза за Аз („Йога сутри“ 2.5). Останалите клеши израстват от нея.
Апариграха अपरिग्रह aparigraha: Ненатрупване, непривързаност към притежанието. Петата от ямите в системата на Патанджали.
Асана आसन āsana: Буквално „седалище“, „начин на седене“. При Патанджали асана е устойчивата и удобна поза за медитация (стхира-сукхам асанам, 2.46) и третата част на аштанга. В хатха йога и в съвременната практика думата обозначава и многобройните физически пози.
Астея अस्तेय asteya: Неприсвояване на чуждото, некрадене. Третата от ямите.
Атман आत्मन् ātman: Истинският Аз, съкровената същност на човека. В Упанишадите централното прозрение е, че атман е тъждествен с брахман — върховната реалност. Понятието е различно от пуруша в системата на Самкхя и Патанджали, макар и двете да сочат към съзнанието отвъд ума.
Ахимса अहिंसा ahiṃsā: Ненасилие, непричиняване на вреда — с действие, дума и мисъл. Първата от ямите и основен етически принцип в индийските традиции, не само в йога.
Аштанга अष्टाङ्ग aṣṭāṅga: „Осем части“ (ашта — осем, анга — част, крайник). Осемте взаимосвързани аспекта на йога според Патанджали: яма, нияма, асана, пранаяма, пратяхара, дхарана, дхяна и самадхи. Не бива да се бърка със съвременния стил Аштанга Виняса Йога (вж. Патанджали и Видове Йога).

Б

Бандха बन्ध bandha: „Заключване“. В хатха йога — техника на мускулно задържане, която според текстовете насочва и задържа прана. Основните са три: мула бандха (в основата на тазовото дъно), уддияна бандха (в областта на корема) и джаландхара бандха (в гърлото).
Брахман ब्रह्मन् brahman: Върховната, всеобхватна реалност в учението на Упанишадите — основата на всичко съществуващо. Да не се бърка с Брахма (бога създател) и с брахманите (жреческото съсловие).
Брахмачаря ब्रह्मचर्य brahmacarya: Буквално „поведение, водещо към брахман“. Обикновено се превежда като въздържаност — в по-тесен смисъл сексуална, в по-широк — овладяване и разумно насочване на жизнената енергия. Четвъртата от ямите.
Бхакти भक्ति bhakti: Преданост, любовно отдаване на Бога. Бхакти йога е пътят на предаността, развит особено в Бхагавад Гита и в по-късните религиозни движения на Индия.

В

Вайрагя वैराग्य vairāgya: Безстрастие, непривързаност — свобода от жаждата към обектите на преживяването. Заедно с абхяса е едното от двете основни средства на йога според Патанджали (1.12–16).
Веди वेद veda: Най-древните свещени текстове на Индия (буквално „знание“): Ригведа, Самаведа, Яджурведа и Атхарваведа. Съдържат химни, ритуални указания и философски размисли; към края на ведическия корпус принадлежат Упанишадите. Вж. История на Йога.
Виняса विन्यास vinyāsa: „Подреждане по особен начин“. В съвременната практика — плавното свързване на позите в последователност, синхронизирана с дишането. Названието на стила виняса (флоу) йога, който произлиза от линията на Кришнамачаря (вж. Линии и традиции).
Вритти वृत्ति vṛtti: Изменения, движения или състояния на ума (читта). Патанджали изброява пет вида: правилно познание, заблуда, въображение, сън и памет (1.6). Йога е тяхното ниродха — овладяване.

Г

Гуни गुण guṇa: Трите качества, от които според Самкхя е изтъкана пракрити: саттва (яснота, равновесие), раджас (активност, страст) и тамас (инертност, тъмнина). Тяхното съотношение определя характера на всяко явление, включително на ума.
Гуру गुरु guru: Учител, духовен наставник. Буквално „тежък“, „изпълнен с тежест“. Традиционно знанието в йога се предава лично от гуру на ученик — вж. парампара.

Д

Джнана ज्ञान jñāna: Знание, по-точно освобождаващо прозрение в природата на реалността, а не просто информация. Джнана йога е пътят на познанието и различаването между вечното и преходното (вж. Бхагавад Гита).
Дхарана धारणा dhāraṇā: Концентрация — фиксиране на вниманието върху едно място или обект. Шестата част на аштанга и първата от трите вътрешни части, които заедно образуват самяма.
Дхарма धर्म dharma: Многозначно понятие: космически ред, закон, дълг, правилно поведение, а също и учение. В Бхагавад Гита централен е въпросът за свадхарма — собствения дълг на човека според неговото място и природа.
Дхяна ध्यान dhyāna: Медитация — непрекъснат поток на вниманието към един и същ обект. Седмата част на аштанга. От дхяна произлизат китайското чан и японското дзен.

И

Ишвара ईश्वर īśvara: „Господ“, „Владетелят“. В „Йога сутрите“ — особен пуруша, незасегнат от страдание, действие и плодовете на действието (1.24). Отдаването на Ишвара (Ишвара-пранидхана) е едно от средствата за постигане на самадхи и последната от ниямите. Звуковият му знак е Ом.

К

Кайваля कैवल्य kaivalya: „Обособеност“, „усамотеност“ — крайната цел в системата на Патанджали: пуруша пребивава в собствената си природа, освободен от отъждествяването с пракрити. На нея е посветена четвъртата глава на „Йога сутрите“.
Карма कर्म karma: Действие, а също и последствията от действието, които обвързват човека в самсара. Карма йога е пътят на действието без привързаност към плодовете му — основно учение на Бхагавад Гита.
Клеши क्लेश kleśa: „Причини за страдание“, замърсявания на ума. Патанджали изброява пет: авидя (незнание), асмита (отъждествяване на Аза с ума), рага (привличане), двеша (отблъскване) и абхинивеша (вкопчване в живота, страх от смъртта) (2.3).
Крия क्रिया kriyā: Действие, практика. В „Йога сутрите“ (2.1) крия йога означава съчетанието на тапас, свадхяя и Ишвара-пранидхана. В хатха йога крии са и пречистващите техники, а в някои съвременни школи — определени дихателни и енергийни упражнения.
Кундалини कुण्डलिनी kuṇḍalinī: „Свитата на кълбо“ — в тантрическата и хатха йога образ на латентната духовна сила, представяна като змия в основата на гръбначния стълб. Пробуждането ѝ и издигането ѝ през чакрите по сушумна нади се смята за цел на практиката.

М

Мантра मन्त्र mantra: Свещена сричка, дума или стих, които се повтарят на глас или наум като опора на съсредоточаването. Повтарянето на мантра се нарича джапа. Най-известната мантра е Ом.
Мокша मोक्ष mokṣa: Освобождение от кръговрата на раждания и смърти (самсара) — висшата цел на човешкия живот в повечето индийски философски школи. В системата на Патанджали съответства на кайваля.
Мудра मुद्रा mudrā: „Печат“, „знак“. Символичен жест с ръцете, какъвто е джнана мудра (свързани палец и показалец), а в хатха йога — и по-сложни техники, съчетаващи поза, дишане и бандхи.

Н

Нади नाडी nāḍī: Канал, по който според йогийската анатомия тече прана. Текстовете говорят за десетки хиляди нади; трите главни са ида (лява), пингала (дясна) и сушумна (централна, по гръбначния стълб).
Ниродха निरोध nirodha: Овладяване, възпиране, прекратяване. Ключовата дума в определението на Патанджали: „Йога е ниродха на движенията (вритти) на ума (читта)“ (1.2). Смисълът не се свежда до „спиране на мислите“ — вж. Патанджали.
Нияма नियम niyama: Лични дисциплини — втората част на аштанга. Те са пет: шауча, сантоша, тапас, свадхяя и Ишвара-пранидхана.

О

Ом ॐ oṃ: Свещената сричка, смятана за звуковия израз на абсолютното. Мандукя упанишада тълкува трите ѝ звука (А-У-М) и последващата тишина като състоянията на будност, сън, дълбок сън и отвъдното им четвърто. При Патанджали Ом (пранава) е звуковият знак на Ишвара (1.27).

П

Парампара परम्परा paramparā: Непрекъсната верига на предаване на знанието от учител (гуру) на ученик през поколенията. Вж. Линии и традиции.
Пракрити प्रकृति prakṛti: Природата, материалното начало в Самкхя и класическата йога. Към нея принадлежат не само физическият свят, но и умът, сетивата и всички психични процеси. Изтъкана е от трите гуни и се противопоставя на пуруша.
Прана प्राण prāṇa: Жизнената сила, дъхът на живота. В йогийската традиция прана циркулира по нади, а дишането е най-прекият начин тя да бъде регулирана. Текстовете различават и пет вида прана според функциите им в тялото.
Пранаяма प्राणायाम prāṇāyāma: Регулиране, удължаване и задържане на дишането. Четвъртата част на аштанга. Хатха йога развива множество техники пранаяма, сред които уджаи, нади шодхана и капалабхати.
Пратяхара प्रत्याहार pratyāhāra: Оттегляне на сетивата от обектите им — вниманието вече не следва автоматично всяко външно впечатление. Петата част на аштанга и мост между външните и вътрешните практики.
Пуруша पुरुष puruṣa: Чистото съзнание, „виждащият“ или свидетелят в Самкхя и класическата йога. Пуруша не действа и не се променя; страданието идва от погрешното му отъждествяване с движенията на пракрити. Вж. Пуруша и Пракрити.

С

Садхана साधन sādhana: Средство, практика — редовната, посветена духовна практика на човека. Втората глава на „Йога сутрите“ се нарича Садхана пада.
Самадхи समाधि samādhi: Дълбоко медитативно поглъщане, в което обектът на съзерцанието изпъква с пълна яснота, а обичайното усещане за отделен наблюдател отслабва. Осмата част на аштанга. Патанджали разграничава различни степени на самадхи — с опора в обект и без такава.
Самкхя सांख्य sāṃkhya: Една от шестте класически философски школи на Индия, „изброяване“ на принципите на битието. Учи за двойствеността на пуруша и пракрити и е философската основа, върху която стъпва системата на Патанджали.
Самсара संसार saṃsāra: „Странстване“ — кръговратът на раждания, смърти и прераждания, движен от карма. Изходът от него е мокша.
Самяма संयम saṃyama: Общото название на трите вътрешни части на аштанга — дхарана, дхяна и самадхи — когато са насочени към един и същ обект (3.4).
Сантоша संतोष saṃtoṣa: Удовлетвореност, приемане на това, което е. Втората от ниямите; според Патанджали от нея идва ненадминато щастие (2.42).
Сатя सत्य satya: Истинност — в думите, мислите и действията. Втората от ямите.
Свадхяя स्वाध्याय svādhyāya: Изучаване на свещените текстове и самонаблюдение; традиционно — и повтаряне на мантри. Четвъртата от ниямите и част от крия йога.
Сутра सूत्र sūtra: Буквално „нишка“. Изключително сбит афоризъм, а също и текст, съставен от такива афоризми, който обикновено се изучава с коментар. „Йога сутрите“ на Патанджали съдържат 195 или 196 сутри в четири глави.

Т

Тапас तपस् tapas: Буквално „жар“, „топлина“. Дисциплина, аскетично усилие, способност да понасяме трудност в името на целта. Третата от ниямите.

У

Уджаи उज्जायी ujjāyī: „Победоносно“ дишане — техника на пранаяма, при която гласната цепка леко се свива и дъхът става бавен и звучен. Описана е в хатха текстовете и е основа на дишането в аштанга виняса и виняса йога.
Упанишади उपनिषद् upaniṣad: Философските текстове, с които завършва ведическият корпус. В тях се появява учението за атман и брахман, а в някои от по-късните — и ранни описания на йога като практика. Вж. История на Йога.

Х

Хатха हठ haṭha: Буквално „сила“, „усилие“. Хатха йога е традиция, оформена през Средновековието, която работи с тялото и дишането — асани, пранаяма, бандхи, мудри и пречистващи техники. Популярното тълкуване „ха — слънце, тха — луна“ е по-късно символично обяснение, а не основното значение на думата.

Ч

Чакра चक्र cakra: „Колело“ — в тантрическата и хатха йога енергиен център по централния канал (сушумна нади). Броят и описанието им се различават в отделните текстове; разпространената днес система от седем чакри до голяма степен е популяризирана на Запад от книгата на Джон Удроф „The Serpent Power“ (1919).
Читта चित्त citta: Умът, психичният апарат в най-широк смисъл — мисленето, паметта, усещането за „аз“ и вътрешните процеси. Движенията му са вритти.

Ш

Шавасана शवासन śavāsana: „Позата на трупа“ — легнало положение на гръб в пълно отпускане, с което обикновено завършва практиката. Описана е още в „Хатха йога прадипика“ (XV в.) като поза, която отстранява умората и успокоява ума.
Шауча शौच śauca: Чистота — външна (на тялото и средата) и вътрешна (на ума). Първата от ниямите.

Я

Яма यम yama: Принципите, които регулират отношението към другите — първата част на аштанга. Те са пет: ахимса, сатя, астея, брахмачаря и апариграха. Патанджали ги нарича „великия обет“, валиден независимо от място, време и обстоятелства (2.31).